Живял някога един цар, който си имал чудно хубава жена. Те били женени от много дълго време и си мечтаели един ден да им се роди чудно хубаво момиченце. Ала годините си минавали, царят и царицата остарявали, но все още си нямали дете. Царицата не била благословена да има деца. Чудел се царя, вайкал се. Чудел се какво да прави.
В същото време от дълбините на ада, където живеели гадините, ги наблюдавал дяволът. Той гледал нещастния цар и му се присмивал. Един ден царя си казал:
– И на Дявола душата си ще дам, за да си имам едно хубаво момиченце.
Щом чул това, дяволът толкова много се зарадвал, че веднага се явил пред царя.
– Царю честити, аз съм дявола. Чух молбите ти и реших да ти помогна. Ще направя така, че жена ти да забременее с чудно момиченце, ала щом детето стане на 16 години, аз ще взема душата ти.
Чудел се царя, чудел се. И накрая се примирил и се съгласил с условието на дявола. Дяволът бил много Щастлив и на мига се изпарил. Не минала и година и царя и царицата били благословени. Родило се прекрасно малко момиченце. Царя бил толкова радостен, че забравил за уговорката с дявола. Минавали годините, детето растяло и от ден на ден ставало все по-хубаво и не било лишавано от нищо. Така минали 15 години. И една седмица преди 16-тия рожден ден на малката принцеса, дяволът се явил пред царя и му рекъл:
– Царю честити, нали не си забравил нашата уговорка? Щом дъщеря ти навърши 16 години аз ще взема душата ти. Но в случай, че се отказваш, аз ще прибера душата на дъщеря ти и тогава ти и твоята царица отново ще сте сами. – рекъл това дяволът на царя и се изпарил.
Щом си спомнил за уговорката с дявола, мигом очите на царя се просълзили. Той не искал дяволът да взима душата му, но и не искал да вземе и на дъщеря му. Чудел се царят какво да прави. Посъветвал се със жена си. Тя му рекла:
– Мъжо, разгласи навсякъде, че даваш ръката на дъщеря си, но при условие, че ти изпълнят едно желание.
Царят се замислил. Мислил, мислил и рекъл:
– Тъй е, жено. Точно тъй ще направим.
Речено – сторено. Заповядал царят на вестоносците да разгласят, че дава ръката на дъщеря си само при едно условие. Новината се чула из цялото царство. Стичали се към замъка всички момци и мъже. Ала щом разбрали какво е условието на царя, всички се отказвали. Царят отново се натъжил. Била неизбежна злочестата му съдба. Но изведнъж се появил един момък и казал:
– Царю честити, дошъл сам да изпълня вашето условие и да се оженя за дъщеря ви.
Царят рекъл:
– О-о-о, момко, и ти като чуеш моето условие ще избягаш като всички други. За това по-добре си върви.
Ала момъкът бил настоятелен и не се отказал. Царят се зарадвал, че момъкът не се отказва и му казал условието.
– Момко, преди 15 години се споразумях с дявола. Казах му, че ако направи така, че да ми се роди чудна дъщеря аз ще дам душата си на него. Той ми отвърна, че е съгласен и, че след 16 години ще дойде да ме прибере. И сега остава само една седмица до навършването на 16-те години на моята дъщеря и се чудя как да направя така, че да не вземе душата ми. Мога да се откажа, но той ще прибере душата на дъщеря ми. Какво да правя?
– Царю честити, дайте ми два дена и аз ще измисля как да ви спася!
– Добре, момко – казал царят.
– Но не повече от два дена. В противен случай ще наредя да те обесят.
Съгласил се момъкът. Настанили го в хубава стая, гостили го с храна и вино и му дали чудни дрехи. Младежът мислил как да отърве душата на царя и да спаси своя живот. Мислил, мислил един ден, но нищо не измислил.
Тогава царят му рекъл:
– Момко, имаш още само един ден. За това мисли по-бързо.
Мислил, мислил и накрая измислил.
– Царю честити, на рождения ден на дъщеря си си разменете дрехите с някой от слугите и така ще се спасите.
Царят толкова много се зарадвал, че чак вдигнал голямо тържество. В деня на рождения ден на принцесата царят дал одеждите си на един слуга, а той облякъл неговите дрипи. И така започнало тържеството. Щом малката принцеса духнала свещичките на тортата се явил дявола и без да пита взел душата на слугата, защото той бил облечен с дрехите на царя и дяволът се заблудил. По този начин царят спасил своята и душата на малката принцеса.
Царят бил много щастлив, че на следващия ден вдигнал сватбата на момъка и на принцесата. Той не само дал дъщеря си, а и половината си царство. И така те живели дълги години, а царят разбрал, че не трябва да се вярва на дявола.