Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1 Март, когато според българския народ започва новатастопанска година.
ПРЕЗЕНТАЦИЯ - HAPPY BABA MARTA
ПРЕЗЕНТАЦИЯ - ЧЕСТИТА БАБА МАРТА
ПРЕЗЕНТАЦИЯ - ЧЕСТИТ 1 МАРТ - мартеница
Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките. Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе. — Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, стар стария. Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее. — Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй! — Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината. Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината. Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна "баба Марта" и да носи само добрини на хората.
Купете бутилка добро вино на избраника на вашето сърце; на картичка или на лента около гърлото на бутилката напишете прекрасната френска пословица: “Във водата се отразява лицeто ти, но във виното съзираш сърцето на другия”.
ТРАДИЦИЯ
Първата традиция е: мъжът подарява цветя. Не е важно колко струва букетът, колко е голям. Най-важното е искреното чувство и вниманието.
-Втората традиция е: цветята да са обагрени в червено. Желателно е, тъй като червеният цвят е всепризнат символ на любов.
Класическа емблема на деня на св. Валентин са червените рози, които според античната легенда се появили, когато Афродита, бързайки към своя любим Адонис, стъпила върху бял розов храст и нейната божествена кръв обагрила листенцата им в червено.
Ако Вашият подарък не са цветя, то той трябва да е опакован в червена хартия.
- Третата традиция е: подаръкът трябва да бъде сладък, така че към цветята няма да бъде излишна кутия бонбони или защо не шоколад.
- Четвъртата традиция: подаръкът е във форма на сърце. Но може и просто да се залепи сърце, изрязано от червена хартия. Ако пък фантазията ви е заработила на пълни обороти и вече сте приготвили и "валентинка" с любовно признание, браво на вас! Може само да се завижда на вашия избранник.
- Петата традиция: подаръкът е гълъб - "птица на любовта". Чудесно би било да подарите такъв сувенир, или плюшено мече.
СВЕТИ ВАЛЕНТИН - ИСТОРИЯ
На 14 февруари милиони хора по света честват празника на влюбените - деня на свети Валентин. Корените му се губят в далечното минало. В древен Рим на 15 февруари са празнували Луперкалиите - празник на изобилието, посветен на покровителя на стадата Фавън (едно от имената му било Луперк). Предишния ден се посвещавал на римската богиня на брака, майчинството и жените - Юнона. През този ден девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според волята на боговете.
Свети Валентин e бил свещеник, живял по времето на император Клавдий Втори, който водил много войни. Императорът бил затруднен при набирането на нови войници и решил, че причината за това се крие в привързаността на мъжете към съпругите и семействата им. Затова той забранил сватбите и годежите. Валентин тайно венчавал влюбените и се молел за пациентите си. Веднъж при него дошъл надзирател от затвора и го помолил да излекува сляпата му дъщеря. Лекарят знаел, че слепотата била неизлечима, но обещал, че ще направи всичко възможно момичето да прогледне. Направил мехлем за очите й и наредил момичето да дойде пак при него след известно време. Минали няколко седмици, но девойката така и не продледнала. Но нито тя, нито баща и не губили вяра и продължавали с мазането на очите. Един ден римски войници нахълтали в дома на Валентин, унищожили лекарствата, а него го арестували заради религиозните му убеждения. Бащата на сляпата му пациентка искал да му помогне, но нямал тази възможност. Единственото нещо, което успял да направи, било да му занесе хартия и мастило. Свети Валентин написал прощално любовно писмо на девойката, а след няколко часа го екзекутирали. Надзирателят предал бележката на дъщеря си, тя я разгърнала и открила в нея жълт минзухар. На нея пишело: "От твоя Валентин". Станало чудо – девойката прогледнала. Затова и днес картичките се подписват по този начин (истинското име не се пише, смята се, че получателят трябва сам да се досети, кой му изпраща валентинката). През 496 г римският папа Геласиус обявява датата на смъртта на светеца - 14 февруари за ден на св.Валентин.
ПРАЗНИК НА ПЛОДОРОДИЕТО
Интересното е, че и свети Валентин и свети Трифон са живели почти по едно и също време. Свети Трифон и свети Валентин са били и лечители и двамата претърпяват мъченическа смърт. И двамата живеят около 255 година. Твърде е вероятно двамата светци да са една и съща личност. Асоциацията между средата на февруари с любовта и плодородието датира от древни времена. В календара на Древна Атина, периодът между средата на януари и средата на февруари е бил известен като месец Гамелион. Той бил посветен на свещения брак между Зевс и Хера.
В Древен Рим на 15 февруари се е празнувал празникът на Луперкус, бога на плодородието, който е бил изобразяван полугол и облечен в козя кожа. Като част от пречистващия ритуал, жреците на Луперкус принасяли в негова жертва кози. След това пиели вино и започвали да тичат из улиците на Рим, държейки козя кожа над главите си, като докосвали всеки, който срещнали. Много млади жени идвали по този случай, тъй като вярвали, че след като бъдат докоснати от жреците, ще имат многодетно семейство и безпроблемно раждане. Всъщност светците с името Валентин са били двама, единият от Рим, а другият от Терни в Италия. Предполага се, че единият е бил свещеник който сгодявал двойки, въпреки забраната на римския император Клавдий II Готски, поради отклоняването на войниците от служба, и затова бил екзекутиран на 14 февруари 269 г.сл.Христа.
СИМВОЛИ
Купидон е най-известният символ на празника на влюбените. Това е палавото ангелче с лък и стрели. Онзи, в когото попадне стрелата на Купидон, се влюбва — внезапно, страстно, безнадеждно, с цялата си душа. В древна Гърция това е бил Ерос — помощникът на богинята Афродита, олицетворение на най-силното любовно желание, а римляните го наричали Купидон и смятали че е син на Венера.
Легендата за Купидон и девата Психея се разказва от античността до днес. Може би най-познат е разказът на Апулей в неговата книга "Метаморфози".
Розата е божественото цвете на любовта. Първите рози са били отгледани в Азия преди повече от 5000 години, а дивите рози са се появили преди повече от 35 милиона години.
Само в деня на Свети Валентин се продават не по-малко от 3 милиона рози. Със сигурност това цвете е издържало изпитанието на времето.
Общоизвестно е, че червени рози означават: "Аз те обичам". Букет от червени и бели рози означава единство и дружба, розовите — изящество и елегантност, жълтите — радост, оранжевите — желание, букет от тъмночервени рози прави комплимент за красотата на вашата любима, белите означават - "Ти си божествена" , букет от неразцъфнали бели рози означава "Ти си твърде млада за любов".
Сърцето – от векове то е символ на чистата любов, която идва от душата.
Шоколадови бонбониери, плюшени възглавнички, бижута и много други декоративни сърца предават топлината между влюбените.
Валентинки – какво е празникът без ярките поздравителни картички, които си изпращат влюбените.
Знак на внимание или повод за признание, валентинките носят послание за любов и копнеж.
Първата картичка -валентинка, се свързва с младия орлеански херцог Чарлз Дюк. През 1415 г. той бил окован в Лондонски затвор след битката при Аженкур. Там в единичната си килия той започва да пише любовни послания на жена си.
Около шейсет броя от тях са запазени и днес се намират в Британския музей.
Гълъби - те са символ на верността и вечната любов, защото те прекарват целия си живот с един и същ партньор. За разлика от други себеподобни, при гълъбите и майката, и бащата се грижат по равно за своите пиленца.
Ето защо, като символи, те се използват както в деня на Св. Валентин, така и на брачни церемонии.
"Птици на любовта" -това са пъстроцветни папагали с африкански произход. Те са наречени така, защото непрекъснато се движат по двойки, плътно един до друг. Те са символ на искреното приятелство между обичащите се.